„ПОЭЗИЯ – НЕ ПРОРОЧЕСТВО...”
Ян Абрамович Сатуновский (1913-1982 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОЕЗИЯТА НЕ Е ПРОРОЧЕСТВО
Поезията не е пророчество, а предчувствие.
Осъзнатите предчувствия са недействителни.
Ударения
ПОЕЗИЯТА НЕ Е ПРОРОЧЕСТВО
Пое́зията не е проро́чество, а предчу́вствие.
Осъзна́тите предчу́вствия са недействи́телни.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ян Сатуновский
ПОЭЗИЯ – НЕ ПРОРОЧЕСТВО...
Поэзия – не пророчество, а предчувствие.
Осознанные предчувствия НЕДЕЙСТВИТЕЛЬНЫ.
1969 г.
---------------
Руският поет и литературовед Ян Сатуновски (Яков/ Ян Абрамович Сатуновский) е роден на 10/23 февруари 1913 г. в гр. Екатеринослав, днес Днепропетровск. Завършва физико-химия в Днепропетровския държавен университет (1938 г.). Участник е във Великата отечествена война. След войната работи като инженер-химик в гр. Електростал, Московска област. Движи се в кръговете на поетите-конструктивисти и групата на лианозовците, един от лидерите е на т.нар. втори поетичен авангард. През 1974 г. издава своя самиздатски тритомник „Избранное” в 7 екземпляра. Преди перестройката няколко негови стихотворения излизат в неформалните списания „Левиафан” и „Ковчег”, от средата на 70-те години публикува поезия в емигрантски издания. Автор е на 14 книги за деца, сред които „Раз-два-три” (1967 г.), „Малышам про малышей” (1970 г.), „У медведя во бору” (1971 г.), „Сапожки для гусят” (1972 г.), „Где загадка, там отгадка” (1978 г.) и „Беги, беги, дорожка” (1981 г.). Умира на 12 август 1982 г. в Москва. След смъртта му излизат книгите с негови творби „Хочу ли я посмертной славы” (1992 г.), „Рубленая проза” (1994 г.), „Среди бела дня” (2001 г.) и „Стихи и проза к стихам” (2012 г.).